Депресирай ме. За лека нощ.
Нямам проблеми с безсънието. Обожавам да забиваш поглед в гърдите ми.
Депресирай ме. Напук на фанатичния ми смях. Депресирай ме. Гласните ми струни ще се скъсат от крещене.
И няма да спра. Въртя се в обсебващи концентрични кръгове. Парирам мозъчните ти импулси.
Хайде де!
Депресирай ме.
Май ти се плаче... Ей така, без повод? Но така си е най-сладко. Представи си само какво би усетила, ако крясъкът ми беше свистене на гуми по пясъчен завой, изтръгнати с бясна скорост от джантите. Катастрофален безспирен полет. Кикотя се шеметно. Майчице, колко е хубаво. Ще ти изтръгна сърчицето, миличка. За какво ти е? Шибана кучка.
Тия тръпки по тялото... Как красиво се гърчиш...
Хайде де!
Депресирай ме.
Вдъхновяваш ме.
Извисяваш ме.
Не ти е в кръвта да играеш. Побесняла съм. Откакто те слушам какви ми ги плещиш - за някакви си мечти, за някакви си болни пеперуди.
Кучка!
Няма да спра да ти го натяквам и натиквам в гърлото. Обожавам когато плахо шептиш колко съм била (прощавай) невъзпитана и глупава. Такива като теб ги е страх да говорят и се молят на Бог да ги избави от лукавия. Такива като теб не живеят, миличка, същестуват.
Какво ми е на речника?!
Така ни учат тук. На улицата. (В тоя хилав живот трябва да видиш от всичко. На тебе само златни лъжички ти в устата.)
Излез! Излез сред нас... животноподобните човеци. Виж как си бием шамари за кураж и хапем целувайки... Ние сме ония - Безсмъртните. Нас болест не ни лови. Когато стрелят в главите и режат гърлата ни, ние кървим и обичаме. Ние живеем. Живеем...
Страшно е.
Думи като благодарност, благородност и добродетелност не се учат сред зловонията на нашата долна анархия, свила юмруци, изцапани с храчки от гняв.
И аз мразя правила. Но думичките си ги знам. Само дето... Някак ми е чуждо да ги използвам.
Ти сигурно си извънземна.
...
Настръхна. Много си уязвима и чувствена. На пеперудите си се метнала, казваш.
Пък аз съм една, от ония, дето не трябва да си показват крилете (защото са грозно прекършени от хиляди опити за бягство от всичко... ). Не трябва да се показвам... На хората.
Истеричка.
Стига си плакала! Не съм се смяла така от доста време!
Аз, миличка, нямам рефлекси. Нямам инстинкти. Неадекватна съм.
(Надрусах два облака с хелии. Хихихи... Мога да пипна вселената. Мога!)
Пък и е трудно. Да депресираш изрод.
Не малко, миличка.
Не малко.
...
Мръсна съм. От тая мръсна уста... колко кал се изсипа върху мене, тебе и всички. Обаче съм си аз. Аз съм! Такава искам да бъда, миличка.
Мръсна. И истинска.
А ти си цялата в слуз.
Много те хвалеха, скъпа. Много те галиха, глезеха.
И си една такава... мазна. И невинна.
Една и съща.
...
Ама...
Да не ти пука. Миличка.
Накрая всички ще свършим.
С една депресия. За лека нощ.
Но дотогава има още цяла вечност.
Твоя съм.
Хайде де!
Депресирай ме.
