Аз и Аз

Като просмукало се енфие във ноздрите ти-

така лютят и думите ми.

Като изстинал чай с коняк -

така докосват пръстите ти.

Харесва ми да ме обиждаш с дъх

на недопито почерняло вино.

Като камшик по бледа плът

се впивам в теб, но не загивам.

Изпепеляваш.

Идеално.

Не си отровна,

а фатална.

Не ме подбираш.

Просто сграбчваш.

На екс ме пиеш.

После смачкваш

неизтрезнелите си устни.

Поиска мен, за да възкръснеш.

Не ме докосна. Ти ме вкуси.

И аз не спорих. Просто пуснах

онези чакри хипнотични...

С проклета цел - да те събудя.

Когато точно ти се будиш,

в едната мен изригва лудост.

И не говоря.

Само пиша.

Такава страст е смъртоносна -

с взривени думи как се диша?! -

дори не питам - само нося

недоизхрачен страх... от себе си.

Когато Аз и Аз се съскат,

в главата ми трещят картечници.

Артерии се късат.