Аз пазя очите ви

Смее ми се махалото на часовника.
Отсича секундите.
С жестокост и светкавичност на гилотина.
Мразя проклетото време.
Приближавам се до стенния часовник.
Присягам се да изтръгна неспирното махало.
Но...
Точно тогава удря шест часа
и проклетата кукувичка
излиза от плесенясалото си леговище,
за да изпее шест пъти вбесяващата си песен.
Неволно вади окото ми,
което настървено се е втренчило в нея.
Странно усещане.
Докога ще робувам на времето?!

Изгарям невменяемия часовник.
Заспивам.
Ако някой от вас ме събуди,
ще изтръгна всички малки кукувички
от стените ви.
Не съм ли добра?
Аз пазя очите ви.