В очакване на нещо Фанатично

Родих се със способността да режа

бели рози сред поля от плевели.

Да се усмихвам - нечовешки празна -

на цветен фалш покрит с безверие.

А любовта ми - безвъзвратно гола -

ми се натрапваше дори в просъница.

Обичам да крещя и лудост е

да чувствам устните й, блудстващи.

По тялото ми. Знам, жадува ме.

Като нестихнала вълна след бедствие.

Попива и просмуква белезите ми,

повлечени в екстазно шествие.

А аз й се отдавам до критичност.

Треперя незаспиваща. И стряскам.

В очакване на нещо ... Фанатично ...

Прерязвам бели рози. И те чакам.