Изнасилването на Невинността

Изпей ми нежната приспивна песен.
Да те позная! Ти ли си, Невинност?!
Така те искам... Болно ми е много.
Че те петнят с табелчици старинни.

Докосвай нежно голите ми мисли.
Усещам ли те, знай, ще те догонвам.
Отново и отново няма да те стигам.
Напразно съвестта си ще прогонвам.

Не идвай вечер! Тук е мръсно.
Не гледай! Искам те токсична.
Защо под плащ от грехове си се покрила?
По дяволите! Много си себична...

Събличай! Няма да си първата.
И аз за теб съвсем не съм единствена.
Не ме обстрелвай с думите си кървави.
Тя ,болката... Понася се. Насилствено!

А тя, Невинността, нехаеше...
Разтворила бедрата си отнесено.
Не я е изнасилил вятърът.
Не исках да заспива девствена…